(CNN) — Дерек Пфаф си спомня, че е бил под огромен стрес през целия период в университета. Спомня си как през март 2014 г. се е прибрал у дома от колежа по време на пролетната ваканция. Но не помни нощта, която завинаги е променила живота му.
„Не помня нищо“, казва Пфаф от Харбър Бийч, щата Мичиган. „Не помня как съм взел оръжието, как съм излязъл навън, как съм се прострелял или седмиците след това.“
Малко след 1:30 часа баща му, Джери Пфаф, забелязал, че семейният оръжеен шкаф е отворен. Той претърсил района около къщата и намерил сина си в снежна преспа до гаража.
Дерек Пфаф бил откаран в болница. Когато най-накрая дошъл в съзнание и се озовал в болнично легло, помислил, че е претърпял автомобилна катастрофа.
Огнестрелната рана от опита за самоубийство тежко увредила лицето му. Той загубил носа си, устните си, зъбите си и част от челото си, което засегнало способността му да диша, да дъвче, да преглъща, да се усмихва и дори да мига.
През следващите години Пфаф претърпял 58 реконструктивни операции на лицето. Те помогнали, но той все още нямал нос, горна и долна челюст, зъби, клепачи и челна кост. Не можел лесно да дъвче или да говори.
„Имаше още много работа за вършене и на практика нямаше нищо повече, което болницата или институцията можеше да направи за него“, казва майка му Лиза Пфаф.
Тогава, по думите ѝ, един лекар ѝ казал: „Единственият вариант за Дерек е лицева трансплантация.“
Днес 30-годишният Пфаф е сред едва няколкото десетки хора в света, които успешно са получили животопроменяща лицева трансплантация. Сред тях са Аарън Джеймс, получил първата в света пълна трансплантация на око и частична лицева трансплантация, и Кейти Стъбълфийлд, най-младият човек в САЩ, получил лицева трансплантация.
Клиниката „Майо“, където е извършена операцията на Пфаф, осъществява първата си лицева трансплантация през 2016 г.
„В Съединените щати има няколко пациенти с лицеви трансплантации и над 50 по света, като всеки един от тях е различен. Няма две еднакви травми“, казва д-р Самир Мардини, председател на отделението по пластична хирургия в Клиниката „Майо“, лицево-реконструктивен хирург и хирургичен директор на програмата за реконструктивни трансплантации. Именно Мардини ръководи операцията на Пфаф.
„Когато разглеждате дефекта — липсващите структури, липсващите функции — те никога не са еднакви“, казва той. „Затова всяка лицева трансплантация днес е новаторска и има нещо уникално в себе си.“
**„Това е процедура, която дава живот“**
Трансплантационната операция на Пфаф продължила над 50 часа и била извършена през февруари в Клиниката „Майо“ в Рочестър, Минесота, с участието на екип от поне 80 здравни специалисти.
Екипът хирургично отстранил лицето на донора и след това присадил донорските тъкани на Пфаф, за да възстанови структурата и функциите на лицето му. Около 85% от лицето му било реконструирано и заменено с донорски тъкани, обяснява Мардини.
Операцията включвала подмяна и реконструкция на повечето лицеви структури, включително част от челото, носа, скулите, горната и долната челюст със зъбите, горните и долните клепачи, устата и всички лицеви мускули, които създават изражения, както и кожата на лицето и шията.
Медицинският екип използвал и нова микрохирургична техника за трансплантиране на слъзната система на донора, което позволило сълзите на Пфаф да се оттичат нормално през новия му нос.
„Лицевата трансплантация не е животоспасяваща процедура, а процедура, която дава живот“, казва Мардини.
„Това е процедура, която подобрява качеството на живота, и това е много важно, когато планираме операцията“, допълва той. „Лицевата трансплантация е уникална със своя възстановителен характер. Тя не реконструира отделни части от лицето. Тя възстановява цели, напълно оформени лицеви структури.“
За да бъде операцията максимално точна, Мардини и колегите му създали виртуален хирургичен план, базиран на компютърни томографии на донора и на Пфаф. След това извършили „дигитална“ операция на компютър с помощта на биомедицински инженери, преди да пристъпят към реалната процедура.
„Заедно решаваме къде ще бъдат разрезите в костите и под какъв ъгъл трябва да бъдат направени“, казва Мардини. „Правим същото и за донора, и за реципиента, така че когато влезем в операционната, разполагаме с отпечатани модели на черепите и водачи за разрезите, които ни позволяват да извършим костната част от операцията точно както сме я планирали виртуално.“
Екипът също така отпечатал на 3D принтер специални водачи за процедурата, които използвали като шаблони, за да определят къде да режат и как да изпълнят всяка стъпка от операцията върху лицевите кости.
„От решаващо значение за успеха на операцията е картографирането на разклоненията на лицевия нерв както при донора, така и при реципиента“, казва Мардини.
„Свързваме нервите според тяхната функция, така че когато Дерек помисли за усмивка, това стимулира нерва за усмивка — неговия собствен нерв, свързан с донорския нерв, който създава усмивката“, обяснява той.
Следващата стъпка е лицевите мускули на Дерек да реагират и да оформят тази усмивка.
„Трябва да можете да видите усмивката на лицето му“, казва Мардини. „Именно тази част от операцията носи истинския успех.“
**„Чудо е да види себе си“**
На Пфаф било казано да изчака около месец след трансплантацията, преди да види новото си лице. През това време той работил с психиатър, за да се подготви за този момент.
„Не му позволяваха да има фотоапарат, телефон или iPad“, казва майка му Лиза. „Огледалото в банята беше покрито, за да не може да се види.“
Точно десет години след съдбовната нощ — на 5 март 2024 г. — Пфаф най-накрая видял новото си лице за първи път.
„Превърнахме един много тъжен и труден ден в истински радостно преживяване за Дерек и това беше просто чудо — чудо беше да види себе си“, казва майка му.
В болницата Пфаф се погледнал в огледалото. Той казва, че „отново изглеждал като човек“ и че е „получил втори шанс“.
Сега Пфаф може да изразява емоции с лицето си — радост, смях, тъга и разочарование. Освен това говори много по-ясно и по-лесно.
Той тренира два пъти седмично, работи с логопед и приема имуносупресивни лекарства, за да намали риска от отхвърляне на трансплантацията. Тези лекарства ще трябва да приема до края на живота си.
Като цяло, казва Пфаф, се чувства добре. Той гледа с надежда към бъдещето и иска да помага на други хора, като повишава осведомеността относно самоубийствата.
„Слънцето ще изгрее и утре“, казва той. „Просто трябва да останете позитивни, независимо от ситуацията.“
Според Световната здравна организация всяка година по света над 720 000 души губят живота си вследствие на самоубийство, а това е третата водеща причина за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 29 години.
В Съединените щати самоубийството е било причина за близо 50 000 смъртни случая през 2022 г., според най-новите данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Това означава една смърт на всеки 11 минути. Броят на хората, които правят опит за самоубийство или имат суицидни мисли, е още по-висок.
Според CDC самоубийството е сериозен проблем на психичното здраве, но е предотвратимо чрез стратегии, насочени към намаляване на индивидуалните, семейните и обществените рискови фактори.
В дните преди опита за самоубийство на Пфаф родителите му казват, че всичко е изглеждало напълно нормално. Няколко дни по-рано той бил на ски с приятели, а в деня на инцидента семейството обсъждало посещение на църковна служба на следващата сутрин.
Пфаф бил популярен в гимназията и отличен футболист на щатско ниво, казва Лиза.
„Направихме всичко за него и не видяхме това да идва“, казва тя.
Първоначално тя изпитвала силно чувство за вина, че е пропуснала евентуални признаци, че синът ѝ може да е в опасност.
Но с времето стигнала до друго заключение.
„Не мисля, че сме пропуснали нещо“, казва тя. „Но нещо се е пречупило. Просто трябваше да намерим силата и смелостта да преминем през това и да останем заедно като семейство.“
Пфаф с нетърпение очаква да прекара празниците с родителите си, четиримата си братя и сестри и останалите роднини. Те планират да се съберат за празнична вечеря в дома на майката на Лиза и да гледат мач на отбора по американски футбол „Детройт Лайънс“.
„Изключително горди сме с Дерек и с всичко, което преодоля през последните 10 години, благодарение на своя боен дух и позитивно отношение“, казва Лиза. „Надяваме се, че сега пред него ще се отворят нови възможности и че ще можем да продължим да споделяме историята на нашето семейство и възстановяването на Дерек.“
